Както e известно Сибирското отделение на АН на СССР е изградено по съвършено нови принципи. То не е филиал на академията, който решава местни научни проблеми, нито е отделение, обхващащо родствени науки, а обединява институти от всички значителни области на съвременната наука: физика, математика, химия, биология, механика, електроника, геология, история, философия и пр. Това събиране под «един покрив» е особено важно — както смятал и главният инициатор на създаването му, академик Лаврентиев. Защото повечето научни проблеми днес се решават само с общите усилия на специалисти от далечни на пръв поглед области на науката. Неслучайно за емблема на новосибирския академгородок е, избрана гръцката буква сигма — математическият знак на сумата.

Подобии академични градчета има и в Иркутск, Красноярск, Томск, Улан-Уде, Якутск, където са филиалите на Сибирското отделение, а отделни институти са разположени и в много други градове на Сибир.

Сега в тях работят общо 9000 научни сътрудници, от които 80 са академици и член-кореспонденти, а над 570 ca доктори и кандидати на науките.

Над 100 от най-значителните им разработки са защитени със 700 чуждестранни патенти; сключени са около 40 договора-лицензи за използуването на изобретенията в различни страни.

За Сибирското отделение е характерно тясното взаимодействие с практиката. Към някои институти има специални конструкторски бюра, опитен завод... Много от разработките на сибирските учени са внедрени в промишлеността в мащабите на цялата страна.

«Внедряването» — един от най-важните нерешени проблеми на социалистическата наука — бе основната тема на разговора ми с академик Валентин Афанасиевич Коптюг.

Дошъл тук в Института по органична химия през 1959 г. като млад химик от Москва, през 1978 г. той е вече ректор на Новосибирския университет, а през 1980 г. — третият поред председател на отделението, вицепрезидент на АН на СССР.

— В началото учените предполагаха, че ще се занимават с фундаментални и приложни изследвания, а за използуването на получените резултати ще има грижа промишлеността. Но още през първите десет години стана ясно, че народното стопанство трудно поема, нови и особено принципно нови разработки (вече разбираме, че това се е дължало на схващанията за нашата икономика през периода на застоя). През 1971 г., след като се убедихме че промишлеността няма намерение «да граби от ръцете ни» новото.

Президиумът на Сибирското отделение начело с академик Михаил Лаврентиев настоя да бъде създаден тук така нареченият «пояс на внедряването», предназначен да поема от институтите изобретенията и рационализациите и ги приспособява за нуждите на производството.

През 1972 г. имах възможността да се срещна с академик Лаврентиев, който ми разказа за този «пояс» от конструкторски бюра с двойно подчинение, на Президиума на Сибирското отделение и на съответното министерство или ведомство. Заедно работели учени и специалисти от заинтересования отрасъл. Конструкторските бюра се настанили в специално построеното за тях градче-спътник на Новосибирския Академгородок. Тогава акад. Лаврентиев ми посочи и примера с внедряването на взривните технологии в промишлеността — дело на Института по хидродинамика.)

Тези междинни звена — продължи акад. Коптюг — помогнаха много от нашите разработки да навлязат в производството. Но те не решаваха задачата докрай, тъй като се заемаха с темите, които в момента интересуваха конкретно министерство, а не с междуотрасловите, по-перспективните. И трудно можеше да им се въздействува ... А и постепенно повечето от тях загубиха двойното си подчинение, превърнаха се във ведомствени и заработиха по договор с институтите на Сибирското отделение.

След 1975 г. започнахме да създаваме собствени конструкторски бюра, които изиграха голяма роля. Но проблемите си оставаха — промишлеността все така трудно възприемаше новата техника и новите технологии. Едва след като започна да действува новият икономически механизъм, се почувствува промяна. Отделни предприятия вече проявяват интерес към нашата академична работа. Hue разбираме обаче, че през периода на преустройството, който неминуемо ще продължи поне няколко години, ще трябва все още да се грижим за внедряването на нашите постижения. Целият ни опит в това отношение показва, че се налага не само да имаме конструкторски бюра, но и да разширим опитното производство.

Оглеждаме се да приберем при нас някои от слабите предприятия заедно с техния план и да организираме допълнителна продукция на наша апаратура. Ще произвеждаме малки серии от наукоемката ни продукция, сами ще търсим пазар и у нас, и зад граница.

Имаме вече такъв опит. Например в нашия Институт по ядрена физика бяха създадени и се произвеждат ускорители на електрони за промишлени цели и те успешно се продават и на съветския, и на чуждестранния пазар, в това число и в България.

Често се говори за науката като производителна сила. Не всички в Академията са съгласни с тази гледна точка. В Сибирското отделение тя не предизвиква възражения, макар че понятието «производителност» е твърде широко. Много от нашите изследвания са насочени към развитието на сибирската област. Ето, да речем, проучванията за полезни изкопаеми. Пример са находищата на калиеви соли, открити след теоретичните изследвания на нашите геолози под ръководството на академик Яншин; нефтените и газовите месторождения, за които е писано толкова много... Но след откриването им трябва да се преодолеят трудностите по добива, за който Северът съвсем не благоприятствува.

Могат да се посочат много примери за реализация на научните постижения на сибирските учени в най-различни области на промишлеността. Науката действително е производителна сила на обществото, макар че все още често среща съпротивата на народното стопанство.

Искам да обърна внимание на един важен проблем — екологията. Науката трябва не само да помага за контрол, да дава прогноза, но и да решава задачите по усъвършенствуването на промишлените технологии.

Hue много правим за опазването на Байкал. Съставихме специална програма «екологията на сибирските градове», по която работим по различни направления. Това е също навлизане на науката в развитието на производителните сили, но под друг ъгъл — не само от гледна точка на икономиката, но и на екологията.

Времето на моя събеседник е ограничено. Току-що се е завърнал от Москва и след два дни заминава за Индия, където между другото ще се водят и търговски преговори за «хидроскопа на Молин» — уред за търсене на подземни води чрез поглъщане на радиовълните, създаден в Института по химическа кинетика и горене под ръководството на академик Юрий Молин.

Коптюг В. Поясът на внедряването / разговора води Хенриета Тимашова // Наша родина (София). — 1988. — N 9. — C. 20-21. — (на болг.яз.)