ЕХОТО НА СИБИРСКАТА НАУКА

Академик Валентин Афанасиевич Коптюг, председател на Сибирското отделение на АН на СССР и вицепрезидент на Академията, идва тук, в Сибир, през 1959 година. Именно тогава е построена първата сграда на Новосибирския научен център, известен като Академгородок. Така че академик Коптюг е свидетел както на успехите на сибирските учени, така и на трудностите, с които те се сблъскват през изтеклите години. За успехите е писано много, по-малко за трудностите. Зная, че те са най-много, когато се стига до внедряване на научните постижения. Макар че no-логично е промишлеността сама да се стреми към нова техника, към нови технологии, а науката само да и помага, сибирските учени поемат изцяло грижите по внедряването. В тази насока те имат свои оригинални решения, собствен натрупан опит. Затова и първият ми въпрос към академик Коптюг е как се е променял през изтеклите тридесет години пътят на внедряването на научните им разработки.

— В тази наша работа имаше няколко етапа. Първият беше основан на предположението, че учените от Сибирското отделение ще се занимават главно с фундаментални и приложни изследвания с оглед на no-бързото развитие на сибирския регион, а използуването на получените резултати ще поеме промишлеността. Но още през първите десет години стана ясно, че народното ни стопанство трудно възприема нови и особено принципно нови разработки. Днес в общи линии причините за това са ясни. Те са свързани с периода на застоя. А тогава, след като осъзнахме, че промишлеността не грабва от ръцете на учените новите разработки. Президиумът на Сибирското отделение и академик Михаил Алексеевич Лаврентиев поставиха въпроса за създаване на така наречения «пояс на внедряването» — разказва академик Коптюг.

През 1972 година, когато за пръв път посетих Новосибирский научен център, вече функционираха специалните конструкторски бюра с двойно подчинение: на определено промишлено министерство или ведомство и на съответния институт. В тези конструкторски бюра, настанени в градчето спътник, сибирските учени заедно със специалисти от промишлеността довеждаха научните си разработки до стадий, в който те вече можеха да бъдат внедрени в производството. Тогава всички се отнасяха възторжено към тази смела и оригинална идея.

— Поясът на внедряването ни помогна много, но не реши изцяло проблема. Конструкторските бюра бързо подбират тематиката, но работят само по тези теми, които в момента представляват конкретен интерес за дадено министерство. Заобикалят по-перспективните, но междуотраслови разработки. И затова беше трудно да се въздействува върху тях.

Нека да обобщим с няколко думи казаното от академик Коптюг след това: постепенно конструкторските бюра се превръщат напълно в отраслови. Макар че продължават да сътрудничат със сибирските институти, учените явно не са удовлетворени, а търсят нови решения.

— След 1975 година започнахме да създаваме собствени конструкторски бюра. Това бе вторият етап от нашата внедрителска дейност. Тези КБ изиграха голяма роля, като предложиха на промишлеността вече готови образци от нова техника или обработена нова технология. Тя трябва само да ги изпробва и ако и харесват, да започне да ги внедрява в своето производство. Използуваме, най-различни канали: създаваме преки връзки с отделни предприятия, стремим се да вкараме нашите разработки в отраслови планове и т.н. Но въпреки това проблемите остават, тъй като в предшествуващия период нашата промишленост не беше възприемчива към новата техника. Сега навлизаме в следващия етап, който има много аспекти. Въвеждането на новия икономически механизъм дава надежда, че след известно време промишлеността ще започне да се интересува от техническите и технологическите новости. Дори сега, когато положението на предприятията е доста неизяснено, някои от тях вече проявяват интерес към нашите разработки, вълнува ги как да стигнат до по-високо ниво. Такива примери могат да се посочат. Обаче ние добре разбираме, че известна неопределеност в нашата промишленост ще има още поне няколко години. През този период трябва сами да се погрижим за внедряването на научните ни разработки. Целият ни предишен опит показва, че е необходимо да имаме не само собствени конструкторски бюра, но и собствено опитно производство. Това е новата линия, по която смятаме да вървим по-нататък.

Всъщност линията не е съвсем нова. Сибирското отделение и сега има опитен завод, който произвежда образци на научна апаратура и промишлена техника, отработва нови технологии. Институтът по ядрена физика например отдавна произвежда с помощта на този завод ускорители на електрони, с които снабдява не само съветски предприятия, но и ги продава в чужбина.

— Сега, в периода на преустройството, ние издирваме някои слаби малки предприятия, които бихме могли да вземем при себе си заедно с плана им и в тях да организираме и собственото си производтво. Смятаме да произвеждаме наукоемка продукция: електронна и изчислителна техника, програмни продукти, такава апаратура като например хидроскопа на Молин, кой-то няма аналог в света. И Въпреки това в течение на няколко години нашите опити да го вкараме в производство останаха без резултат — промишлеността ни оказваше устойчива съпротива.

Ще прекъсна за малко думите на академик Коптюг, за да поясня за какво става дума. Хидроскопът на Молин (един млад академик) е създаден в Института по химическа кинетика и горене, който той ръководи. Уредът е предназначен за търсене на подземни води по резонансното поглъщане на радиовълни от протоните на водните молекули, тоест по спектрите на магнитен ядрен резонанс. Уредът е компактен и лесно преносим с камион. Управлява се от малка ЕИМ, която същевременно обработва резултатите, като ги подава във вид на таблици. В тях са посочени колко, на каква дъбочина и в какви структурни земни пластове има вода. Устройството е патентовано и донесе на създателите си няколко авторски свидетелства.

— Сега а взето решение да създадем инженерен център и да произвеждаме по 10-15 хидроскопа на година, като сами организираме обслужването им и поддръжката им зад граница, където ще ги продаваме (имаме много заявки). Смятаме по същия начин да произвеждаме и други технически устройства в ограничени серии, колкото ни позволяват нашите сили, сами да проучваме пазара и да ги продаваме както в Съветския сьюз, така и в други страни.

Спонтанно възниква мисълта дали учените сами ще се издържат, дали ще минат на самофинансиране.

— Не, академичните институти няма да минат на самофинансиране. Та ще продължат да работят на държавен бюджет. Само ще се засили целевото програмиране — средствата ще се отпускат според представените научни програми. И едва 25-30 процента от бюджета ще трябва да се набавят чрез стопанските договори. Приблизително същото беше и досега. Така че промени в това отношение не се предвиждат. Но конструкторските бюра и опитните производствени предприятия ще минат изцяло на самоиздръжка — обяснява академик Коптюг.

От всичко, за което той говори досега, се оформя положителният отговор на следващия ми въпрос: дали науката може да се приеме за производителна сила на обществото, за което понякога все още се спори, а може би и винаги ще се спори. И все пак го повдигам с молба отговорът да бъде подкрепен с примери.

— Отдавна се говори за науката като за производителна сила на обществото. Не всички в нашата Академия на науките споделят тази гледна точка. У нас в Сибирското отделение тя не предизвиква никакви възражения. Дори бих добавил — материална производителна сила. Още от самото начало важно място в изследванията ни заемат проблемите, свързани със специфичните условия в Сибир и с неговите интереси. Да започнем с проучването на нефтените и газовите находища, за откриването на които в известно. Добивът им в северните условия е сложна задача. Сега възникват нови трудности във връзка с придвижването още по на север, които ние трябва да преодолеем. Друг пример — откриването на находищата на калиеви соли, направено от нашите геолози в резултат на чисто теоретичните им проучвания. След намирането на полезните изкопаеми на дневен peд идва разработката на технологията и необходимата техника за добива им. С тези задачи се занимава главно Институтът по минно дело в Новосибирск, а в по-малка степен и други институти. Някои техни разработки вече са минали в серийно производство, част от тях се реализира от собствените ни работници. Примери за сибирската наука като производителна сила могат да се изброяват много. Наистина взаимодействието, и с народното стопанство не се осъществява както трябва. Бих искал да обърна внимание върху един много важен аспект — екологичните проблеми. Тук науката трябва не само да анализира и да прогнозира, но да се заеме с усъвършенствуването на промишлените технологии, за да се намали замърсяването на атмосферата. Hue имаме специална програма «Екология на сибирските градове», по която работим. И това също в принос на науката в развитието на производителните сили, само че не от гледна точка на икономиката, а на екологията.

Сътрудничеството с български учени

От години академик Валентин Афанасиевич Коптюг е председател на Комисията на АН на СССР по сътрудничеството с научни учреждения на България. Интересно, а и редко като представител на българската преса е да го попитам: дали преустройството донесе промени и какви са те в сферата на сътрудничеството между българските и сибирските учени?

— Има определени промени. От една страна, програмата на взаимодействието между учените се разширява. Но от друга страна — от гледна точка на организацията, — то става по-неясно, отколкото беше досега. Това в свързано с нововъведенията, които дават по-голяма самостоятелност на самите институти, поощряват развитието на собствените им творчески контакти, а също и на отделенията на Академията: по математика, по геология, по химия и т. н. В резултат ролята на Комисията се намали. Ако по-рано тя визираше плановете по сътрудничеството и командировките, сега това се прави в специализираните отделения и чрез преки контакти между институтите. Тези канали все още не са стабилизирани, трябва да изчакаме известно време, за да видим какво да предпочетем ние тук, в Сибирското отделение. Една от задачите, към които ще се стремим, е съвместното производство. Финалът трябва да бъде не научната разработка, не опитният образец, а внедряването му в сферата на производството, което е в интересите и на двете ни страни. Вече е направена първата крачка в тази насока — създадено е съвместното научно-производствено обединение «Зонд», в което от нашата страна участвуве Томският институт по оптика на атмосферата. Според мен това е ориентир на посоката, по която трябва да вървим.

Независимо, че много време и сили му отнема работата на организатор на науката, академик Коптюг на изоставя и научните си занимания. Той е широко известен специалист по физическа органична химия, а също и по използуването на физическите методи и на изчислителната техника в решаване на голям кръг от химически задачи. Под неговото ръководство в института по органична химия в Новосибирск е създадена банка на органичните съединения. И съвсем естествена е молбата ми да разкаже за химическата информатика.

— Да се събират данни за различни химически съединения и да се вкарат в паметта на ЕИМ — това а само началото. Трябва да има и удобна информационна система за общо ползуване, което означава, че всички банки, които се създават в нашата страна и в други социалистически страни, трябва да се безират върху регистрационната система не химическите съединения. Ето какво например е направено в САЩ. Всяко съединение, което се открива, получава свой номер. В централната банка за данните се пазят формулата на всяко известно съединение, неговата структурна характеристика, названията му (обикновено те са много) и регистрационния му номер. Когато се появи някаква статия или съобщение за еди-кое си съединение, първо се обръщат към централната банка като се посочват структурните му характеристики. Ако то е известно, в отговор научават неговия номер. И по-нататък по този номер получават необходимите сведения за него. За съжаление, и досега ние не разполагаме с такава регистрационна система. Не можем да я вземем от американците по понятни причини. Единственото, което можем, е да се обръщаме към американската централна банка. На за всяка справка трябва да плащаме по 10 долара, а известните днес съединения са 7-8 милиона. Много скъпо ще ни струват тези услуги. Трябва сами да създадем такава система. Hue притежаваме всичко, което е нужно за това. Неотдавна бе прието правителствено постановление за развитие на химията, където химическата информатика е посочена като стратегическо, приоритетно направление, а Новосибирският институт по органична химия — за водеща организация. Програмата вече е подготвена и се обсъжда. Централната информационна система, която създаваме, ще съдържа всичко: и всички реферати по химия, и основните свойства на съединенията. Например по структурата ще могат да се получат данните за биологичната активност не някакво съединение или по типа на активността — структурните данни. В нашия институт отдавна създадохме информационна система на базата не различни спектри не химическите съединения. Съхраняваната по този начин информация се използува на много места в нашата страна, а частично и в България. Сега това се оформя за мащабите не цялата страна. Унифицираната система по-нататък ще може да бъде предложена и на партньорите ни от социалистическите страни. Къде се използуват такива информационни системи? В най-различни области на човешката дейност. Преди всичко — в самата химическа наука. Да речем, от някакво природно вещество, което е смес от различни съединения, извличаме едно от тях. За да разберем, какво е то, въвеждаме неговите спектри в ЕИМ и тя го опознава, поне приблизително посочва от какъв тип е. Или например специалисти искат да разберат строежа на чуждестранен образец от композиционни материали. Химическото разпознаване е важно и при решаване на различни проблеми, свързани със замърсяването не околната среда. Огромна роля то играе в биологичните изследвания. И белтъчините, и нуклеиновите киселини са безкрайно дълги редици с различни закономерности. Обемът на информацията тук е огромен. Тя не може да се ползува без ЕИМ. Изучаването не закономерностите дева отговор не много въпроси. Известно е че в живите организми от най-простите и до високоразвитите — има определена прилика и в белтъчините, и в нуклеиновите киселини. По тези прилики и по различията може да се построи филогенетичното дърво на организмите и де се види откъде започва развитието на един или друг биологичен вид. Въпросът се изучава в целия свят. Към него спадат и проблемите по миграцията не човека. С тях много активно се занимават японските учени, които сега подготвят експедиция в нашите източни рейони. Примерите зе практическото използуване на химическата информатика могат много да се продължат, но мисля, че казаното е достатъчно, за да се разбере колко необходима е тя днес — завърши разказа си академик Валентин Афанасиевич Коптюг.

Хенриета Тимашова
София-Новосибирск

Коптюг В. А. Ехото на сибирската наука / Хенриета Тимашова // Наука и техника за младежта. — 1988. — кн. 476, г. XL. — C. 12-18.